Jun 23, 2007, 12:05 PM

Спомен

  Poetry
824 0 11
Във спомена от вчерашната среща
ще се потапям в утрешния ден,
ще тръпна, ще горя, ще те усещам
и ще копнея пак да си до мен.
Във тюркоазеното синьо на морето
при залез ще се къпя аз,
сред пясъчните кули ще приседна
и ще си спомня със любов за нас.
От шепите ми пясък ще изтича,
както се стичат днес сълзи,
ще знам, че още ме обичаш,
но самотата тъжно ще шепти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...