Apr 20, 2007, 9:53 PM

Спомен

  Poetry
654 0 0

Поглеждам със носталгия към общата ни снимка и се питам
така жестока ли е любовта.
В този миг единствено на мъката си мога да разчитам,
безмислено е,не забравям тази болка и тъга.
И искам да ридая, не останаха сълзи.
всичките по теб изплаках,без  да разбереш дори.
Казвам си-от днес ще стана друга,
няма да тъгувам за отминали неща,
но,Господи,как мога да забравя времето,
през което бях най-щастлива на света.
Лъжа себе си,че ти си само спомен,
а сърцето ми измъчено не може да повярва.
Бие то за теб във този ден дъждовен.
Вън вали, в душата ми бушува буря,
и проклинам аз мига, във който
допуснах любовта ни да погубя.
Късно е сега да обвинявам,
през спомените често преминавам,
отричам се завинаги от чувствата и нежността,
за мене те са  минало,
оставаш ти - в реалността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...