May 11, 2007, 9:26 AM

Спомен

  Poetry
854 0 0
Спомен

Остави празно място в тази къща
и нищо няма да е както преди.
Празна страница в живота ми се обръща
и от това сърцето го боли.
Откъсна частица от моята същност
и в сърцето си я пази ти,
но много рано си отиде,
нямаше време да я върнеш
и в друг свят взе моите мечти.
Но твоята кръв тече по моите вени
и докато живота в сърцето ми кипи.
Аз ще пазя спомена за тебе...
за щастливите, но отминали дни!

На баща ми

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Бакалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...