May 11, 2007, 9:26 AM

Спомен

  Poetry
853 0 0
Спомен

Остави празно място в тази къща
и нищо няма да е както преди.
Празна страница в живота ми се обръща
и от това сърцето го боли.
Откъсна частица от моята същност
и в сърцето си я пази ти,
но много рано си отиде,
нямаше време да я върнеш
и в друг свят взе моите мечти.
Но твоята кръв тече по моите вени
и докато живота в сърцето ми кипи.
Аз ще пазя спомена за тебе...
за щастливите, но отминали дни!

На баща ми

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Бакалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...