Спомен... или стих
Затъпях от много мислене,
или поне така съм си внушил.
Не открих велики истини,
само време да ги търся съм губил...
Гениалноста ми не разцъфна
тъй и не родена, може би.
Гръб в живота и късметът ми обърна,
никога не се сдобих с пари.
И с жените не ми провървя,
все разменях ласки за монети.
Човекът в мен по пътя ми умря,
а трупът му хранеше поетът.
Да, такава паразитна твар
гърчеше се в напани от запек.
Аз и бях излишен аватар -
Поезия как да живее в задник?...
Не постигнал нищо и до днес
си почивам във ковчега дъбов -
Препикава гроба ми по някой пес,
а аз живях ли, или сън сънувах?...
Ето, уж, от мисли се отказах,
а не спират в мозъка разложен...
Червей за перо със кости хванах
и написах този стих... или е спомен?...
18.09.2025.
© Георги Каменов All rights reserved. ✍️ No AI Used
