Спомен от детството
Споменът от детството ме връща,
в онази наша стара къща,
където събирахме се много хора,
на веселата маса,
там на двора.
Все роднини и познати,
наредени около голямата софра,
на песни и майтапи
бяха те богати,
но виж колко пусто е сега.
Веселият глъч от детски смях го няма,
пораснахме, няма все да сме деца,
пътят до старата ни къща неотъпкан,
а къде е нашата рода.
Колко пусто е сега в тази къща,
няма никой,
няма го смеха,
няма го живота,
няма нищо,
а това навява ми тъга.
Споменът от детството ме връща
в онази наша стара къща...
© Велина All rights reserved.
Тъжно ми стана, но харесах 
