velinanikolaeva (Велина)
55 16
Feb 2, 2011, 1:00 PM

Спомен от детството 

  Poetry » Other
766 0 2

Споменът от детството ме връща,

в онази наша стара къща,

където събирахме се много хора,

на веселата маса,

там на двора.

 

 

Все роднини и познати,

наредени около голямата софра,

на песни и майтапи

бяха те богати,

но виж колко пусто е сега.

 

 

Веселият глъч от детски смях го няма,

пораснахме, няма все да сме деца,

пътят до старата ни къща неотъпкан,

а къде е нашата рода.

 

Колко пусто е сега в тази къща,

няма никой,

няма го смеха,

няма го живота,

няма нищо,

а това навява ми тъга.

 

      Споменът от детството ме връща

      в онази наша стара къща...

 

© Велина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??