Спомен от граната
Земята е жарава под краката.
Сърцето плаче със кървави сълзи.
Очите някъде са в тъмнината.
Душата празна с годините скърби.
Светът без теб разби се след граната.
Денят сивее, безсмислово пълзи.
Крещи до болка ледно тишината.
Раздра мечтите, небето ни кърви.
Макар че теб те няма вече в плътта,
духът ти в нас живее, тих и вечен.
Четвърта е годината в самота.
Скръбта е път необратимо течен.
Споменът попил е твойта доброта,
прави мирогледът ни по човечен!
На племенника ми Дамян
© Кремена Арменчева All rights reserved.
