Спомен от мен
Наистина няма причина
да бъдеш до мен в този миг.
Ясно е, че ще си замина
и в тебе единствено стих
Като следа ще остане,
като тихо обещание нощем.
В сърцето ти, за да забравиш
за всичко, но мен да ме помниш.
Не оставай на гарата вечер,
даже след като заминал е влакът.
Не ми махай с ръка отдалече,
защото не заслужавам.
Но освен любовните си думи,
за тебе с метафори писани,
ще ти подаря и нещо друго,
от теб така силно обичано.
Ще ти дам и нещо по-ценно -
дар, по-вечен от снимка.
И вместо онези две думи заветни,
подарявам ти свойта усмивка.
© Ангела Топалова All rights reserved.
The work is a contestant:
