Спомен от песен
Спомен от песен
И какво ни остава тогава,
щом настигне ни мракът?
С пепелта от изгряла жарава
ще посипе листата.
Мъдро бързият ден отминава
и се скрива в шепите хорски.
Златоструйното слънце продава
на дървета и птици въпроси.
И в кожусите сгушени хората
като питанки в сън преминават.
Горе светят крилати апостоли,
долу в кал се покриват палтата.
Шум без думи - и мракът приижда.
Шум от гмеж и чувства изстискани.
Пропилява, денят пропилява
всяко чувство - остава жарава.
Нося в шепите спомен от песен.
Вън е хладно
и шепне в ухото ми есен.
© Мария Чомакова All rights reserved.
