Спомен за една прекрасна пролет

Вървиме двама по пътя
Ала в кръг се въртим - и дотам
А пътят безкраен, невидим
И чудя се, по-добре ли е сам?

Пътища, разклонени вече
Показват пътеки далечни
Аз в едната, ти в другата
Не се ли зарекохме да сме вечни?

Дълбоко езеро от емоции
Бушува вътре в мене виновно
Как може човек да напусне
Нещо така явно съдбовно?

Бавно, отива си лятото
А в спомена, лежим в пролетта
И есен идва, ти тръгваш
Така ли изгубихме любовта?