Спомен за една загуба
Във въздуха усещам твоя парфюм,
как може той така да ме завладява,
обръщам се при всеки познат шум,
„Тук ли си” – разочарована оставам.
Търся те във всяка минаваща кола,
във всеки поглед отразяващ се в мен,
„къде си” – мразя тази самота,
„върни се моляте” – бъди до мен.
Вървя по улиците, разминавам се с хора,
усмихват се, говорейки за нещо,
и аз опитвам, но немога,
без теб е всичко адски тежко.
За какво ли толкова ни завидяха,
нима с обичта си пречехме на някой,
„приятелите” ни мълвяха,
а ти повярва и избяга.
Помня времето, когато се смеехме с теб,
и всички си мислеха, че сме луди,
но ето загубихте по начин нелеп,
една „чужда” лъжа любовта ни погуби.
Сега искам само за миг да те срещна,
да те прегърна както преди,
и моята сълза гореща,
да изтрие всички лъжи.
Тогава реши дали ще се върнеш,
за теб в сърцето ми винаги място ще има,
ще помня как смееш се, дори как се мръщиш,
ще помня всяка есен, пролет, лято и зима.
Ще те споменавам във всяка своя молитва,
очите ти ще търся в сивият свят,
ще се моля при мен да се върнеш,
денят ми най-накрая да бъде в цвят.
© Петя All rights reserved.
