Спомен за момче
СПОМЕН ЗА МОМЧЕ
... ще спя като добро момче,
което друго и не иска,
освен – щом слънце напече,
да тури бялата си ризка,
с хвърчило в топлата си длан,
с щурче във празното кибритче,
да спре край летния сукман
на своето добро момиче,
щом хлътне в близката гора
да хваща пеперуди с кепа,
и костенурката добра
да милне с кротката си шепа,
с торба шишарки на гърба,
перце от гълъбче – в хастара,
с една пищялка от върба
да шляпа в есенната бара,
зашило копчето с телче,
след теб се питам всяка вечер –
къде избяга ти, момче? –
нима остана тъй далече...
© Валери Станков All rights reserved. ✍️ No AI Used
