Aug 29, 2005, 8:41 AM

Спомен за Нея

  Poetry
1.2K 0 4

Върви сама,отхвърлена от всеки,
забравила за студ и тъмнина!
Върви в дъжда по калната пътека,
потънала във мрачна самота!


А беше някога щастлива,
усмихната вървеше към света!
Дори и тъжна беше пак красива,
даряваше със смях и светлина!


Прощаваше на всеки със целувка,ю
забравяше обиди и тъга,
но чезне вече милата усмивка,
разбита,гасне без следа!


Загубила житейските пътеки,
от хубостта и няма и следа!
Забравена,отхвърлена от всеки,
тя крачи бавно във дъжда!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иринка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...