Apr 5, 2012, 3:39 PM

Спомен за пролетта

  Poetry » Love
2.5K 0 3

 

Люлякът ми замириса“

Ив. Вазов

 

Пролет, люлякова пролет,

твойта хубост във какво е?

 

В мирис на цветя си скрита,

в аромата на липите,

в нежния прашец, отронен

от разцъфналите клони,

който пада по тревите

и на милата в косите...

 

Пролет, люлякова пролет,

колко много си приличате

ти и моето момиче!

 

К. Костадинов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Костадин Костадинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...