Спомени
Аз тлея бавно, бавно гасна
във спомена за тебе, вече блед...
надига се във мен тъга неясна –
не си до мен...От паника обзет,
че сам съм, че самичък и ще бъда,
че и в миналото даже бил съм сам,
аз лутам се, и търся сам присъда,
но знай! – душата си не ще продам...
И не за себе си ще я запазя...
Не!...Не искам да съм егоист.
Не мога просто любовта си да погазя,
да я смачкам и изхвърля, както ще направя с този лист...
Единствено в душата ми си още жива,
(като мъртвите икони в празен храм)
изпивам те, а ти отрова си парлива,
...и отровена – душата си не ще продам!
Питаш ме дали се чувствам аз виновен.
Вина?! Че помня те?... Че искам да си с мен? ...
Не...Вината носи онзи миг съдбовен,
в който любовта ни се превърна в черен плен...
Недей! Не се вини и ти...
не си създадена за тежките вериги.
И сега единственото, дето ме гнети –
че аз съм още във окови, а ти спокойничко разби ги...
Силна бе и се освободи...
а аз, глупакът, още си въздишам
“Любовта ще победи! “...
© Хавишам All rights reserved.
