rumbic (Руми)
329 4734
Mar 10, 2009, 4:30 PM

Спомени 

  Poetry » Other
589 0 7

Във спомени се връщам всеки ден

далечно минало, прекрасно детство!

Безгрижие и радост бяха с мен,

като във приказка, като в едно вълшебство!

 

Сега си спомням всичко със тъга,

аз пак живея, смея се и спомени градя,

но вече всичко е различно, някой казва му съдба,

детето в мен остана, но друго няма как да променя!

 

Вали... и пак съм в спомени далечни,

рисувам с пръст по изпотените стъкла.

О, не, не се надявам дните ми да бъдат вечни,

но искам някой да си спомня и за мен след сто лета!

 

 

 

© Руми All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??