rumbic (Руми)
329 4736
10.03.2009 г., 16:30 ч.

Спомени 

  Поезия » Друга
598 0 7

Във спомени се връщам всеки ден

далечно минало, прекрасно детство!

Безгрижие и радост бяха с мен,

като във приказка, като в едно вълшебство!

 

Сега си спомням всичко със тъга,

аз пак живея, смея се и спомени градя,

но вече всичко е различно, някой казва му съдба,

детето в мен остана, но друго няма как да променя!

 

Вали... и пак съм в спомени далечни,

рисувам с пръст по изпотените стъкла.

О, не, не се надявам дните ми да бъдат вечни,

но искам някой да си спомня и за мен след сто лета!

 

 

 

© Руми Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??