Спомени

Познати места навяват спомени,

минаваш оттам, но вече има промени.

И все още са същите къщи,

запазили спомените същи.

Ето го и колоездача предишен,

подава ти вестника скришен.

Продължава по пътя и избледнява.

А човекът продължава, подминава.

Виж! Още един спомен прекрасен,

детски дяволит пръст красен

подава се иззад вратата

и тя изскърцва старата.

Обръщаш се – виждаш,

и отново продължаваш.

Толкова хубави спомени,

а вече са нови, променени.

Старите времена минаха,

и новите спомени дойдоха,

но ще ги помниш скъпите,

неочаквано връщащи се...

                                Спомените!