Спомени
За тебе още аз копнея,
без теб не искам да дишам, нито да живея.
Защо от мен така си тръгна,
питам се как мога да те върна.
Къде сгреших, какво направих, не зная вече,
но мисълта ми пак към теб се стече.
Ти за мене беше всичко,
с тебе чувствах се различно.
Всяка мисъл към теб върви и ума ми няма как от нея да се спаси.
Душата ми е вече като празна стая,
в която мога само да мечтая.
В очите ми си само ти,
друг така не може да ме заплени.
Липсва ми това да ми се любуваш
и с нежните ти устни пак да ме целуваш.
Аз да ти казвам колко много те обичам
и мили думи да ти изричам.
Подозирам - ти си имаш друга вече и от мене си далече.
Друга като мене няма да намериш, знам това,
оставам само със спомена за теб сега.
© Теодора Делиева All rights reserved.
