Пак бяла е зима и тихо вали.
Душата, обаче, ранена боли.
Сърцето от огън е станало лед,
но ревностно пази те в спомен заклет.
Сънувам наяве как образът твой
явява се толкова пъти безброй.
В безсънните нощи ме мъчи копнеж
и в ляво завръща се онзи бодеж.
Нахлуват там спомени ярки безспир,
крадат от съня и душевния мир.
Остава след тях всеки път празнота
и дните обличат се пак в сивота. ...