13.12.2018 г., 12:37 ч.

Спомени 

  Поезия
650 12 16

Пак бяла е зима и тихо вали.

Душата, обаче, ранена боли.

Сърцето от огън е станало лед,

но ревностно пази те в спомен заклет.

 

Сънувам наяве как образът твой

явява се толкова пъти безброй.

В безсънните нощи ме мъчи копнеж

и в ляво завръща се онзи бодеж.

 

Нахлуват там спомени ярки безспир,

крадат от съня и душевния мир.

Остава след тях всеки път празнота

и дните обличат се пак в сивота.

 

И взират се в снежната нощ две очи

с надежда отново, и както преди,

солените рани да спрат да болят,

и пак от любов две сърца да горят.

 

 

Веси_Еси (Еси)

© Еси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Доче! За къде сме без спомените? Поздрави!
  • Спомени, които топлят, но и парят болезнено.Поздравления!
  • Радвам се, че се спряхте отново при мен, Гавраиле, Ади, Мими! Благодаря ви за милите думи!
  • Извисена поезия твориш, Еси! Аплодисменти!
  • Бялата зима и бялото в чувствата... страхотно!
  • Не спомени...
    а две очи
    в тях надежда
    за обич
    както е била
    преди.
    Харесах!
  • Благодаря, Васи!
  • Хубаво!
  • Много ви благодаря, приятели!
  • Ехе...Веси...човешко е да искаме хубавото да продължи и щастието да задържим в шепи...
    Пожелавам ти поглед, който да го улавя и в настоящето!
  • Хареса ми стиха ти , Веси!Поздравления!
  • Този стих е различен,Веси,чувства се тъга ,просто пАри....Така е,спомените някога навяват миньорни чувства....
  • Чудесно! Оценявам точния амфибрахий и сполучливите съседни рими, чрез които с постига благозвучие на изказа!
  • Спомените често донасят болка, но без тях не можем да живеем пълноценно! Поздрав за чувствената поезия която поднасяш, Веси!
  • Поетично,красиво и чувствено!Харесах!
  • Надеждата за реставрацията на любовта е едно от най-светлите чувста. Отлично го възпяваш, Еси. Аплаузи!
Предложения
: ??:??