Nov 4, 2005, 7:16 PM

Спомени

  Poetry
1.5K 0 2



Спомени красиви прелитат над мен.
Галят мe нежно със своите меки, ефирни крила.
Толкова радост, но и тъга има в тях,
копнеж, носталгия по отминали дни.
И виждам колко щаслива и безгрижна съм била,
а сега сама след купчина пепел от тъга и капка дъждовна сълза
се радвам на тия прелестни птици - моите спомени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Н All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...