Спомени от детството
В полето, дето Ерма се обръща
и купена на Руй се извисява
животът си тече, един и същи,
забравен и от Бог, и от държава.
Как трудно се изкарва тука хляба!
Било е тъй, навярно тъй ще бъде.
Но кръстена в барутен дим, под сабя,
аз вярвам, същността ни да пребъде.
Припомням си, как в жътвата оскъдна
и времето, след туй, на сливобера,
събирахме зърна на орис трънна,
че крината да пълним до чембера.
И скупчили се вечер край оджака,
с горящите над пепел цепеници,
прострял да поизсуши опенджака,
разказваше ни дядо дяволици.
А баба ми, събудила се рано,
овце дои, петли дори не чула
и млякото, в котленката събрано,
надничаше в огнището ни с було.
Как сладка беше топлата погача
надробена в гледжосана паница!
По тучните ливади ме прескача
на детството живителна искрица.
Кръстосвахме познати коловози
през девствени гори и по чукари –
На ранното съзряване възторзи,
до днес, в които никой не припари.
В полето, дето Ерма се обръща
и купена на Руй се извисява
животът си тече, един и същи,
забравен и от Бог, и от държава...
© Иван Христов All rights reserved.
