May 6, 2007, 4:24 PM

Спомени за Резово

  Poetry
1.7K 0 3
Спомени за Резово

Резово, с история вековна,
земя, изпълнена с любов и красота.
Толкоз мило си ми ти и родно,
сякаш си на край света.

При тебе спомени ме връщат,
мечтите ми към теб вървят.
Ангели с неземна сила
вечно те за тебе бдят.

Със спомени душата ми живее.
Как от малка в Резово израснах аз.
Как бързо детството отмина
и днес отново тук се връщам аз.

Старата ни къща със турски керемиди -
история на нашите предци.
Какви ли тайни крие,  
щом по-стара е от нас дори?

Тук всичко с божията ръка е сътворено:
морето, горите и въздухът чист.
Вятърът гали ми нежно косите
и тихо нашепва за морския бриз.

Резово, обичам те и зная,
че един ден няма да съм тук,
но споменът за теб ще пази
сърцето ми от студ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...