May 6, 2007, 4:24 PM

Спомени за Резово

  Poetry
1.7K 0 3
Спомени за Резово

Резово, с история вековна,
земя, изпълнена с любов и красота.
Толкоз мило си ми ти и родно,
сякаш си на край света.

При тебе спомени ме връщат,
мечтите ми към теб вървят.
Ангели с неземна сила
вечно те за тебе бдят.

Със спомени душата ми живее.
Как от малка в Резово израснах аз.
Как бързо детството отмина
и днес отново тук се връщам аз.

Старата ни къща със турски керемиди -
история на нашите предци.
Какви ли тайни крие,  
щом по-стара е от нас дори?

Тук всичко с божията ръка е сътворено:
морето, горите и въздухът чист.
Вятърът гали ми нежно косите
и тихо нашепва за морския бриз.

Резово, обичам те и зная,
че един ден няма да съм тук,
но споменът за теб ще пази
сърцето ми от студ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....