Споменът

Poetry » Love

963 0 2

Албум след албум...

Спомен след спомен...

Сълза след сълза...

Защо стана така?!

Защо замина си сега?!

Сам стоя, а спомените въртят се в моята глава...

Не мога така да продължа!

Стаята кънти от самота...!

Сълзите гонят се една подир една...

Погледът, загубил надежда, отново миналото поглежда!

Посветено на "My Love" :*

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

FallenAngell98 (Данчо Григоров)

И аз така мисля, но вече го направих..

2013-06-01T13:42:03+03:00
toxin (Таня Донова)

без това лилавото щеше да е по-добре

2013-06-01T10:30:57+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0