Споменът

Poetry » Love

967 0 2

Албум след албум...

Спомен след спомен...

Сълза след сълза...

Защо стана така?!

Защо замина си сега?!

Сам стоя, а спомените въртят се в моята глава...

Не мога така да продължа!

Стаята кънти от самота...!

Сълзите гонят се една подир една...

Погледът, загубил надежда, отново миналото поглежда!

Посветено на "My Love" :*

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

FallenAngell98 (Данчо Григоров)

И аз така мисля, но вече го направих..

2013-06-01T13:42:03+03:00
toxin (Таня Донова)

без това лилавото щеше да е по-добре

2013-06-01T10:30:57+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0