Споменът

Poetry » Other

610 1 1

Споменът звъни отнякъде -
той отдавна си замина.
Спомен неугаснал някога
връща те и… си отива.

И разбирам, че след миналото
помниш трепетите само.
Всичко друго е заминало,
миг един при теб оставил.

Споменът – той светъл спомен е
ако тръгне си навреме
и остави в тебе огънят,
а искра за път си вземе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

генек (Георги Коновски)

Хареса ми.
Шрифтът дребен?

2021-02-12T10:18:14+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0