Споменът за моята любима
И вече не зная - ти ли си ми скъпа
или споменът за теб!?
Там нейде, далече, в любимия град,
там, където самотници влюбени има,
аз, за жалост, съм вече съвсем непознат,
но познава ме споменът за моята любима.
Той ме среща с чужди познати очи,
от които сладката болка изплува,
на догадките мои нехайно мълчи
и не пита това колко много ми струва.
Посещава пак толкова скъпи места,
но забравил е точно защо ги обичам.
Помни чувства, мелодии, стъпки в нощта
и две думи, които веднъж съм изричал.
Търси, взира се, рови, разпитва,
обикаля из улици пусти и неми.
Безнадеждно решителен пак се опитва
да си спомни как точно покоя отне ми.
© Пламен Рашков All rights reserved.
