Спомням си още
Спомням си още твоят поглед плах,
когато за миг незабравим търсеше ме ти,
а аз ти помагах с обич, без страх,
общувахме тайно, бе прекрасно, нали?
Но не искам да блести твойта самота,
аз искам твоите очи да греят.
Какво е толкоз тъжно? Зарадвай се сега,
нека пак сърцето ми да пее.
Нали искаш да се върнат дните,
а с тях и усмивката на твоето лице?
Какво ме гледаш, аз рисувах дъгите,
усмихната бях и вярвах в теб!
А ето, че сега се задаваш отсреща,
обичаш ли ме още, не знам.
Но явно ме обичаш, щом ме поглеждаш,
трудно е било да си сам.
Спомням си още, но ти дали помниш,
прекрасните мигове през пролетта,
цветята ухаеха, а слънцето - огромно,
грееше над нашите слети тела.
Готов ли си пак да повторим това,
на мен определено ми се иска,
нека се впуснем в обичта и страстта,
и нека поемем риска!
когато за миг незабравим търсеше ме ти,
а аз ти помагах с обич, без страх,
общувахме тайно, бе прекрасно, нали?
Но не искам да блести твойта самота,
аз искам твоите очи да греят.
Какво е толкоз тъжно? Зарадвай се сега,
нека пак сърцето ми да пее.
Нали искаш да се върнат дните,
а с тях и усмивката на твоето лице?
Какво ме гледаш, аз рисувах дъгите,
усмихната бях и вярвах в теб!
А ето, че сега се задаваш отсреща,
обичаш ли ме още, не знам.
Но явно ме обичаш, щом ме поглеждаш,
трудно е било да си сам.
Спомням си още, но ти дали помниш,
прекрасните мигове през пролетта,
цветята ухаеха, а слънцето - огромно,
грееше над нашите слети тела.
Готов ли си пак да повторим това,
на мен определено ми се иска,
нека се впуснем в обичта и страстта,
и нека поемем риска!
© Нина Найденова All rights reserved.
Рискувай, за да спечелиш все пак 
