Спомняш ли си първата ни среща?

Спомняш ли си нашите мечти?

Спомняш ли си ласката гореща,

която ти ми подари?

Спомняш ли си любовта голяма?

Спомняш ли си хубавите дни?

Спомняш ли си искрената дума,

която двамани обедини?

Спомняш ли си клетвата пред Бога?

Спомняш ли си как ми обеща,

че никой няма да ни раздели?    

Но отминаха прекрасните моменти,

залязоха и слънчевите дни.

И сега в душата и пламти завистта

и обичта към красивите очи.    

Защо съдбата тъй ни раздели?

Нима болката голяма се опита

да прикриеш ти? Не успя, нали?

Признаваш си, още те боли за мен

и споменът ще те разяжда

до последния ти ден!