Спомняш ли си онзи ден?

По нищо не се различаваше.

От всеки друг вторник.

Но за нас това е празник, нали?

Спомняш ли си онази вечер?

По нищо не се различаваше.

От всяка друга – и двамата бяхме сами.

Но за нас това беше началото.

Спомняш ли си онези твои думи?

Ти ми каза нещо, което не бях чувал.

От който и да било преди това.

Но за мен това беше прекрасно.

Спомняш ли си онази моя усмивка?

Ти ми каза нещо, което донесе подаръците.

От всички предишни скучни празници.

Но за мен това не беше достатъчно.

Спомняш ли си онази моя глупава реакция?

По нищо не ми личеше, че те разбирам.

От всички безсмислени неща, които казах.

Но за мен това беше истина – обичах те.

Спомняш ли си онзи важен разговор?

Ти ми сподели нещо, което ме промени напълно.

От всички мръсотии аз се отърсих и заживях.

Но за мен това още беше странно.

Спомняш ли си нашия двайсти декември?

Тогава започна нашата приказка.

Прекрасна, безкрайна, нежна и красива.

И аз бих дала всичко, за да я запазя.

Спомняш ли си нашия двайсти декември?

Спомняш ли си как се чувстваше?

Спомняш ли си какво изпитваше?

Аз си спомням... беше прекрасно.

Спомняш ли си нашето начало?

Спомняш ли си нашата радост?

Спомняш ли си нашите усмивки?

Аз си спомням... всичко е прекрасно.

Спомняш ли си нашите спомени?

Спомняш ли си нашата любов?

Спомняш ли си нашето притеснение?

Аз си спомням... любовта е жива.

Спомняш ли си? Нашият двайсти декември.

Спомняш ли си? Нашето начало. Нашата любов.

Спомняш ли си? Аз си спомням. Прекрасно е.