May 27, 2008, 3:55 PM

Спонтанно

  Poetry » Other
752 0 13

Задъха се  докрай сърцето ми

стопроцентово да се раздава

в облог съдбовен със лицето ми

нещастен облик да не дава

 

С усмивка да дарява всеки

човек от свойто обкръжение

с потребности съвсем  не леки            

без да иска обяснение

 

И само с поглед да разбира

за миг какво къде кога

за всичко начин да намира

и невъзможните дори неща

 

Такъв закон духовен няма

да вземаш само - да не даваш

каквото другиму даряваш

това в замяна получаваш

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много истина има в този стих!До болка откровенна и щедра душа си...С обич,Ася
  • колко по-щастлив ще е всеки, ако може и знае да дава! поздрав!
  • Такъв закон духовен няма

    да вземаш само - да не даваш

    каквото другиму даряваш

    това в замяна получаваш


    толкова си права,ако знаеш...
    прекрасно!!!
  • Поздрави!!!Прекрасно е!!!
  • Мъдър стих!!! Много ми хареса, поздрав от сърце

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....