Spring poem
Убедих се колко е пъстра
душата ми през пролетта,
щом отгоре протегнати
надвиснали ледени сталактити
отпуснаха посадени капки
слънчева роса небесна
и на земята изплете
цветни мартенски диадеми.
© Мария All rights reserved.
Убедих се колко е пъстра
душата ми през пролетта,
щом отгоре протегнати
надвиснали ледени сталактити
отпуснаха посадени капки
слънчева роса небесна
и на земята изплете
цветни мартенски диадеми.
© Мария All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...