Spring poem
Убедих се колко е пъстра
душата ми през пролетта,
щом отгоре протегнати
надвиснали ледени сталактити
отпуснаха посадени капки
слънчева роса небесна
и на земята изплете
цветни мартенски диадеми.
© Мария All rights reserved.
Убедих се колко е пъстра
душата ми през пролетта,
щом отгоре протегнати
надвиснали ледени сталактити
отпуснаха посадени капки
слънчева роса небесна
и на земята изплете
цветни мартенски диадеми.
© Мария All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...