Спрях да те чакам
Не те търся. Не те вярвам.
Свършил си. Или въобще не си бил заснет.
Оставил си ме сама да си припадам,
уж с някаква вяра, че си някъде напред.
А ти не си. И цялата вселена
не е наоколо сега.
Стопявай се, с всичко, някога проблясвало в мене.
Спрях да те чакам. И да дойдеш, вече не бих могла
да ровя в пепелта, да търся онази,
която за теб била е орисана.
Не можах за нас да я опазя.
От много чакане някъде, в някого разплиска се.
Не спирай тук. Вече не съм способна
да те впиша в мен с земетресение.
А ти не си роден да обичаш в подобности,
щом някога си бил роден за мене.
28.01.2009г.
гр. Пловдив
Свършил си. Или въобще не си бил заснет.
Оставил си ме сама да си припадам,
уж с някаква вяра, че си някъде напред.
А ти не си. И цялата вселена
не е наоколо сега.
Стопявай се, с всичко, някога проблясвало в мене.
Спрях да те чакам. И да дойдеш, вече не бих могла
да ровя в пепелта, да търся онази,
която за теб била е орисана.
Не можах за нас да я опазя.
От много чакане някъде, в някого разплиска се.
Не спирай тук. Вече не съм способна
да те впиша в мен с земетресение.
А ти не си роден да обичаш в подобности,
щом някога си бил роден за мене.
28.01.2009г.
гр. Пловдив
Понякога просто не мога да я вярвам тази любов...
© Събина Брайчева All rights reserved.
