Apr 15, 2020, 7:53 AM

Спускане

2K 0 2

Спускам се вече, пътя ми свършва,

мисля си непроронил сълза.

Животът всъщност не ме наказва,

с всички се случва така.

Ееее, оставих следа, подарявах надежди,

радвах се, страдах с други та досега.

Знам от опит спускането е бързо,

края се вижда, проумял съм това.

Все по-често ще срещам по-силни

плувнали в пот да вървят към върха.

Чувайки тежкото дишане ще пожелавам

дързост, всеотдайност, честност, човещина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...