Спускам се вече, пътя ми свършва,
мисля си непроронил сълза.
Животът всъщност не ме наказва,
с всички се случва така.
Ееее, оставих следа, подарявах надежди,
радвах се, страдах с други та досега.
Знам от опит спускането е бързо,
края се вижда, проумял съм това.
Все по-често ще срещам по-силни
плувнали в пот да вървят към върха.
Чувайки тежкото дишане ще пожелавам
дързост, всеотдайност, честност, човещина.