Apr 15, 2020, 7:53 AM

Спускане

2K 0 2

Спускам се вече, пътя ми свършва,

мисля си непроронил сълза.

Животът всъщност не ме наказва,

с всички се случва така.

Ееее, оставих следа, подарявах надежди,

радвах се, страдах с други та досега.

Знам от опит спускането е бързо,

края се вижда, проумял съм това.

Все по-често ще срещам по-силни

плувнали в пот да вървят към върха.

Чувайки тежкото дишане ще пожелавам

дързост, всеотдайност, честност, човещина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...