Спътница на свободата
И тръгнах си аз - така внезапно
след години глупави съмнения.
Увереността получих поетапно,
заедно с абсурдните ти извинения.
Не знаех къде отивам, но не спрях.
Лутах се между радост и отчаяние.
Следвах неотлъчно ненужния страх,
бягайки от фалшивото покаяние.
Ти не беше лош към мен – знам го!
Затова и толкова късно прогледнах.
Но след последното чувствено фанданго
събрах останките кураж и побегнах.
Сега съм спътница на свободата.
Тя пробуди желанието да продължа,
защото не ме дърпа рязко за ръката,
докато се питам дали ще издържа.
Не те обвинявам вече. Не мога!
Разбрах картината. И твоята роля.
Вместо да се изплаша от тревога,
аз се справих сама. Без да моля!
Чувствам се по-силна и уверена.
Не вярвам, че съм толкова бездарна.
През щастието движа се умерено.
А на теб съм единствено благодарна!
© Биби All rights reserved.
