Сред мириса любим на цъфнали липи
На А.
Откривам те навсякъде в безкрая…
Сред лятната омара на прежурящ ден,
Когато Слънцето душата чак изгаря
И от пепелта ѝ като Феникс се възражда образа ти в мен.
Откривам те навсякъде в безкрая…
Сред есенния синкав здрач,
Когато сам из уличките на града се шляя
И листопадът напомня ми за огнен плач.
Откривам те навсякъде в безкрая…
Сред зимния отблясък на снега,
Когато сам останал в празната си стая
С мисълта за теб прогонвам свойта бяла, ледена тъга.
Откривам те навсякъде в безкрая…
Сред пролетните бури и песни на скорци,
Когато всичко е потънало в любовната омая -
Аз виждам те сред мириса любим на цъфнали липи.
© Владимир Велев All rights reserved.