petinka67 (Петя Кръстева) petinka67 (Петя Кръстева)
10 455
May 18, 2007, 8:40 AM

Сред мозъчните клетки на забравата

  Poetry
799 0 23

Една тъга простира се към мен -
на спомените дългата ръка.
И сякаш за последно ме зове -
към бездната поела съм сама.


Сама,  за да оставя бегъл спомен
във тъмното на някой ъгъл сив
или сълза - като изтръгнат корен -
ръка, забита някога в пръстта.


Сред мозъчните клетки на забравата
ще се намери ли поне една
стаена,  жива,  още непогребана,
мъничка,  за мен проронена,  сълза?


И няма ли я,  аз ще я потърся
в очите ви,  с онази светлина...
Дълбоко ще я скътам -  да ме топли
надеждата,  че тук не съм сама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9