Сред тишината на нощта
Сред тишината на нощта
аз шепна тихичко на Бога.
Заспал е уморен града,
забравил всякаква тревога.
А аз говоря си със Бог,
товарите си Му предавам.
Благодаря Му, че е строг
когато си го заслужавам.
Благодаря и че е верен,
и търпелив, непроменим,
и милостта Му е безмерна,
със Него смело ний вървим.
И нужди разни Му представям,
пред мен по-рано споделени.
Застъпвам се и благославям
хората около мене.
Обичам с Бог да си споделям,
да знам, че с мен е в тъмнината.
Защото знам – Той всичко чува
и утешава ми душата.
© Галина Пенева All rights reserved.
