СРЕДНОЩЕН ДЪЖД
Сърце – една заключена врата.
Не мога пак да мина аз от там.
Вали дълбоко в моята душа.
Дали да позвъня дори не знам.
Стоя, озъртам се в среднощен мрак
да чуя пак любовния ти зов.
Но зад вратата няма нито знак.
И аз сега съм сам ловец на лов.
Обръщам се и тръгвам във нощта.
Дъждът измива моите следи.
А може би е по-добре така:
Да съм без теб – без мен да бъдеш ти.
06.03.2013 год.
© Вили Димитрова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
