СРЕДНОЩЕН ДЪЖД
Сърце – една заключена врата.
Не мога пак да мина аз от там.
Вали дълбоко в моята душа.
Дали да позвъня дори не знам.
Стоя, озъртам се в среднощен мрак
да чуя пак любовния ти зов.
Но зад вратата няма нито знак.
И аз сега съм сам ловец на лов.
Обръщам се и тръгвам във нощта.
Дъждът измива моите следи.
А може би е по-добре така:
Да съм без теб – без мен да бъдеш ти.
06.03.2013 год.
© Вили Димитрова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
