СРЕДНОЩЕН ДЪЖД

Сърце – една заключена врата.

Не мога пак да мина аз от там.

Вали дълбоко в моята душа.

Дали да позвъня дори не знам.

Стоя, озъртам се в среднощен мрак 

да чуя пак любовния ти зов.

Но зад вратата няма нито знак.

И аз сега съм сам ловец на лов.

Обръщам се и тръгвам във нощта.

Дъждът измива моите следи.

А може би е по-добре така:

Да съм без теб – без мен да бъдеш ти.

                                   06.03.2013 год.