Среднощна битка
Снощи ме облиташе един комар,
упорито ме напада, стръвно –
замахнах и го зашлевих с шамар
звънливо, бузата ми пламна, кръвно!
Изсули се, нахалника проклет,
иии...напевно чувам до ухото :
"Ти, мила, май нещо не си в ред,
ще спукаш тъпанчето, на горкото!"
"Бе, ти, кого наричаш ненормален?
Не искам серенадата ти - "дзъннн"!
Да не се получи, край фатален –
затуй, изчезвай мигновено вън!"...
Инат, голям, излезе и напира
да смуче сладка ми кръвчица -
не ме оставя и за миг намира,
разгневи добрата ми, душица!
Светнах лампата..."Е, покажи се!",
странично по стени оглеждам,
но проклетникът веднага скри се...
"Ооо, ето те!"...в тавана щом поглеждам.
На табуретка качвам се и с палка
замахнах, но комара литна...
украсих се, аз, с цицина малка,
на спалнята в таблото, щом политнах!
"Еей, мъртъв си, да знаеш наглитет!
С ръката, ей сега ще те размажа!...
Ела, добре дошъл си, на тапета!
Сбогувай се с хазарта, ще ти кажа!
На криеница, няма да играя!"...
и "фрас"..."О, Боже!"- счупи се стъклото
на гоблена – кацнал му от края,
а кутрето ми, във кръв горкото!
"Къде се дяна, тарикат нещастен?!...
Ааа, в хола, метна се на полилея?
Не се лъжа – кръвопиец страстен,
ще те довърша там, със спрея!...
...Видя ли, бе, хитрецо – победих!"...
В неравен бой отнесох рани,
но съня избяга, затова във стих,
възпях моментите подбрани!
© Pepi Petrova All rights reserved.
