По стената пълзят среднощни ухания -
на парфюм, любов и желания.
В леглото са двама
и са щастливи. Раздялата вече я няма.
Преминаха бурите снежни.
Сега думите им са толкова нежни,
опитаха свободата желана,
но се оказа измама изпрана.
Не са хубави чуждите устни.
Напомнят хотели крайпътни.
Усмивката - не е същата,
една, единствена ни поглъща.
Не е същото, когато те няма!
Глухоняма света ще обходиш
и пак ше върнеш при любовта си голяма!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
