Среднощни ухания
По стената пълзят среднощни ухания -
на парфюм, любов и желания.
В леглото са двама
и са щастливи. Раздялата вече я няма.
Преминаха бурите снежни.
Сега думите им са толкова нежни,
опитаха свободата желана,
но се оказа измама изпрана.
Не са хубави чуждите устни.
Напомнят хотели крайпътни.
Усмивката - не е същата,
една, единствена ни поглъща.
Не е същото, когато те няма!
Глухоняма света ще обходиш
и пак ше върнеш при любовта си голяма!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
