СРЕДНОЩНИ ВИДЕНИЯ
Сама жена
в зенита на нощта.
Дали в леглото си отива?
Наред с неоновите тетива
и една звезда в прозиращата ù снага
порочен поглед впива.
Самотен мъж
в рождеството на деня.
Къде ли цяла нощ е скитал?
И за какво му беше този лък,
когато не усети ни веднъж
шепота на крехките копита?
После настъпи денят,
без никого за нищо да попита.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
