Среща
Идваш изтупан, с ръб на ръкава -
страхотно глади жена ти.
Безупречно бял, до мене заставаш.
Избягваме среща с познати.
Гледам те тихо - ръцете ти празни,
както и, впрочем, сърцето.
А моето скача и само ме дразни -
ще го вържа за стола в кафето.
Мълчаливи сме. Нещо търсиме в чашите,
дращейки дъното нервно с лъжичката.
Упорито си мислим, че с прибора прашен
ще намерим на нашето щастие птичката.
Вкъщи ни чакат твойта и моят,
а ние убиваме време. Ирония.
Какъв дъжд! Дали да не тръгна с пороя
и да спра със замах тази своя агония?
Но не! Утре с тебе имаме среща -
с нови лъжи в откраднати мигове.
А вечеря-мираж, с куп цветя и на свещи,
през стъклото нахално ми смига.
Хайде, тръгвай!Аз съм в друга посока.
Над нас звездна нощ вече падна.
Утре ще бъда по-малко жестока.
И за твойте целувки още по-жадна...
© Станислава All rights reserved.
Успех!!!
