Среща
Лъки & Мойсей
На Анета
М:
-Почакай Лъки, идва тука гост-
предлагам ти да вдигнем дружно тост
за милата и ласкава Анета,
дошла от Варна тук, на тази среща-
да правим разговора откровен
с душа изтръпнала, но веща,
събрала буйно вдъхновение,
дошло до нас чрез умиление.
Л:
-Разбирам Мо, душите сродни
политат, радват се - свободни
чрез чудното, добро изкуство,
направило ни съпричастни,
защото бяхме в общо чувство
с души, възбудени и страстни,
полагайки това начало,
превърнато от нас в огледало.
М:
-Ще помня първия ни миг,
дошъл чрез радостен, сърдечен вик,
отхвърлил всякакво съмнение,
в постигнатото тъждество,
а то, обагрено с вълнение,
показа нашто мило естество,
защото бликналата в миг човечност,
приема трайността на вечност.
Л:
-Анета ме приветства кратко,
но помня, че го стори сладко
с онази женствена извивка,
събуждаща в мъжете трепет
и цъфнала в усмивка,
показва зрял, духовен шемет
на дама леко притеснена,
с духовни ценности дарена.
М:
-Книгата обсъдихме взаимно,
в измерение интимно-
от думите ни бликна топлота,
разбирайки, дори и в аванс,
че в битката за красота
сами създаваме си шанс,
улавяйки това съществено:
на развитието естествено.
Л:
-Говорехме за нашия проект-
продукт на нужда и на интелект,
обърнал нужното внимание
с измерението реално,
понесло и очарование,
с изпълнение идеално
на равнището копнежно,
а то е мило, безметежно.
М:
-Това е нова проблематика,
показвана като прагматика,
която правим чрез дарение,
а с него - творческо единство,
с продукта - книгата: творение,
показващо това предимство,
че само в път - чрез общество,
възможно е да правим тържество.
© Росица Петрова All rights reserved.
