Среща...
Видяхме се случайно, но нима
в живота пътищата са ни скрити,
понякога през тайнствена врата
минавали жените.
Но виждал съм те вече и насън,
аз бях заспал на тясната си койка,
когато във съня сред всеки друм
отново и отново те спохождах.
Но ти, страхуваше се ти от мене,
а толкова безумно те обичах,
на всеки ъгъл срещах само тебе,
бе необикновено ти момиче.
И ето днес, след толкова години:
на сънища, увиснали във вечност,
и на едно неизживяно минало,
аз тебе, истинската тебе срещнах...
© Димитър Димчев All rights reserved.
