Среща... :))
* * *
Полусериозно ;) :(
Мамка му - студено е - измръзнах!
С дъха си стоплям си ръцете,
да те поканя, ах... защо ли дръзнах,
като знам, че си капризно цвете!...
Уреченият час отдавна мина,
ах този вятър - дявол да го вземе!
Мина ми идея... немислима,
но... нали сме... Джентълмени!...
Четирдесет минути - Боже!...
А, ето, иде и... не бърза...
Жена да закъснява - може!...
(ама кой ли вече им се връзва?...)
- Дълго ли ме чакаш скъпи?!...
(пита сякаш нямат в тях часовник)
- Нееее, глупости! Часът едва настъпи -
(баси тъпия любовник!...)
- Е хайде скъпа и... дано успея,
а ти се забавлявай тази вечер,
отивам в къщи... да се сгрея,
времето да бъда с теб... Изтече!... ;)
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
