Сега те виждам може би за миг, за час
кафето сякаш гледа ни студено, похабено
нима изгубили сме думите във нас,
или пък се гледаме виновно, огорчено...
Ако искаш, аз ще тръгна първа,
а ти недей, кафето си изстинало допий
и докато сянката ми сред тълпата се загубва,
спомни си в минало за любовта ни...
Какво ли искахме от тази наша среща,
дали в заблудите си вярвахме като слепци.
Събудихме отдавна погребаните чувства,
но оставихме в нас кафето само да горчи...
© Ивелина All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
