Среща на кръстопътя
вървеше по своя той,
на този кръстопът аз спрях,
в очите на воин се взрях.
Този ден към края си бе
притъмняващо небе.
С воина лагер направихме,
там огън запалихме.
Край него ние седнахме,
приказки разказахме.
Говорехме си за мечти,
всеки своите сподели.
Спомнихме си битки стари
и за бойни другари.
Запазихме там тишина,
съзерцавахме света.
Ние гледахме звездите
и слушахме щурците.
И идва краят на нощта,
слънцето почти изгря.
Лагера си развалихме,
огъня изгасихме.
И всеки хваща своя Път,
тук от този кръстопът.
Тръгваме по Пътя сами,
следваме своите мечти.
И хвърлям аз поглед назад,
срещат се очите пак.
Изпълнявам аз РЕЙ-я свой,
РЕЙ отдава ми и той.
© Стоян Вихронрав All rights reserved.