"Среща на върха"
СТАРОСТТА се опули в лицето ми,
сбърчи чакаща морно чело,
поразкърши подир раменете си :
„Хайде идвай, било квот било ! ”
Ха да тръгна, нали си ме знаете,
но детето у мен ме възпря :
„Време има, а мене играй ми се.
Ще почака те ТАЗ ВИДНА ЖЕНА? ”
„Глей са, мила ми СТРАННИЦЕ,
аз имам още да върша дела,
все тъй нощите мои омайни са,
даже са по-европейски сега.”
Туй Й рекох, дори ми доплака се,
че оставих Я да скита сама.
А ТЯ глава сърдито заклати си :
„Щеш, щеш, ще дойдеш сама ! ”
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.
